"Почувствах се неудобно, станах и се отправих към бараката, за да платя и да си ида. Но после погледът ми се спря върху един младеж с лице на идиот и извънредно мършави ръце, сковани в някакъв спазъм, с пръсти, разперени като скоби. Доколкото му беше възможно, движеше глава в ритъма на музиката и в същото време гледаше приятелката си, а тя му се усмихваше от количката си със зъби, остри и редки като на риба. Беше с лице, белязано от бавен и затъпяващ живот, и с пластмасови обеци на ушите. Но отвръщаше на погледа на паралитика по начин, от който ми спря дъха. Не виждаше кукленските му движения, гледаше го в очите. Обичаше го, просто го обичаше. Трябваше да побързам, слънцето беше вече залязло, Елза ме чакаше за вечеря, бях изпил поне половин чаша от отровния аперитив на Гае и разчитах да поизтрезнея по пътя към къщи. Но облакътен на бара, с банкнотата от десет хиляди лири в ръка, си помислих, че с радост бих оставил мястото си сред множеството на здравите, за да бъда гледан поне веднъж в живота си, така както тази нещастница гледаше своя инвалид."
Маргарет Мацанати, Чуй ме
Няма коментари:
Публикуване на коментар