Да отидеш в Краков (културната столица на Полша) и да станеш пани е нещо като да отидеш в Йерусалим и да станеш хаджия. Но и не съвсем. Тъй като една истинска пани е такава независимо от местонахождението си. Несъмнено средновековният дух и изтънчената артистична атмосфера на град като Краков помагат за осъзнаването на една пани, но не те я правят такава.
Освен уважително обръщение към госпожица или госпожа в деликатното и благочестиво полско общество, пани (pani) е и духовно състояние. А за нас лично е въпрос на призвание.
Една пани знае цената си, не реагира пресилено, проявява умереност и вкус. Има фино чувство за хумор и в никакъв случай натрапчив смях. Уверена е, но не допуска да се самозабрави, а стъпва здраво (и елегантно) по земята. Знае как да се държи в градския транспорт и как да общува с млади
господа.
Една пани цени времето си и затова умее да го прекарва приятно. Една пани знае, че заслужава най-доброто и знае как да го постигне. А когато не знае, не допуска другите да разберат това и се уповава на своя чар и красота. Тя има отношение към нещата, но винаги се държи на положение.
Не се задържа твърде дълго пред витрините просто, защото знае какво иска. Готви вкусно и хапва с апетит, но има чудесни маниери.
Общува с лекота и винаги е заобиколена от множество последователи и обожатели. Но повече от всичко друго обича да общува със себеподобни. Защото какво е удоволствието да си пани, ако не можеш да го споделиш с някой, който би те разбрал.
Една Пани е напълно съгласна с памфлета!
ОтговорИзтриванеА сега като го чета и ми се струва, че изобщо не отговарям на гореспоменатата характерология и ми става все по-смешно хахаха
ОтговорИзтриванеХахаха, да, има нещо такова, но да не забравяме, че да бъдеш пани е идеал, а идеалът винаги е възвишен!
Изтриване